Новото Небет тепе – зелено, подредено и една странна ограда (ГАЛЕРИЯ)

Отношението към археологията е адекватно, материалните останки изпъкват, без да се скриват зад новаторски решения

Оформени са достатъчни пътеки вътре и извън крепостта, които осигуряват и красиви гледки

Оградата около обекта не се забелязва през повечето време, но и изглежда напълно безсмислена и нефункционална

Теодор Караколев и Ивайло Дернев

Все още не е ясно кога ще бъде отворено Небет тепе – археологическият обект, станал популярен и като „Актът за раждане на Пловдив“, но и място с много съвременен дух. Върхът на Трихълмието, от който се открива впечатляваща гледка към града, място за много срещи, почивки и забавление е важен за историята на града, неговите археологически ценности са особено важни при последната социализация – но мястото е важно и за ежедневието на пловдивчани и затова оградата, предвидена около обекта предизвика много полемики.

Самият обект, финансиран с европейски средства, всъщност все още не е отворен, въпреки вече няколкомесечното забавяне на крайния срок. Мястото се използва от много хора, тъй като има достъп до него – и екип на „Под тепето“ се качи да разгледа неговото състояние и близък до откриване вид.

Що се отнася до цялостната визия, мястото изглежда много добре. Сравнено със състоянието преди началото на ремонта, върхът е много по-добре озеленен, има оформени пътечки за преминаване, метални мостчета с ненатрапващ се вид, по които може да се стигне до атрактивни точки за наблюдение. Изчистени от всякаква растителност са зоните около крепостните стени от север и запад, което прави впечатление дори при поглед от ниско.

За момента информационните табели с текстове не са поставени, но стойките за тях са монтирани на съответните места и се вижда, че са предвидени доста на важни за целта места. Зоната е добре осветена, има и немалко места за сядане.

Около всичко това изпъква самата археология. За щастие сме забравили отдавна нелепите идеи за вдигане на крепости до зъбер и керемида от преди 10-ина години. За сметка на това изчистването на растителността е дало шанс на материалните останки да изпъкнат и да говорят в своята автентичност. Впечатляваща е гледката от квадратната кула с достъп по метален мост, както и възстановения достъп до тунела от север, който преди това беше оформен с грозна бетонна плоча.

И, разбира се, оградата. Странната ограда около върха предизвика куп полемики и недоволства, въпроси до кметове и министерства. И в обществеността се оформиха два лагера – единият, според който оградата е нужна, за да се контролира достъпът до безценната археология. Другият, според който тепето е безценно за живия живот на града и не бива да се ограничава който и да е желаещ да се качи там.

Така се оказва, че оградата е толкова неадекватно проектирана, че май ще остави недоволни всички. В действителност оградата не се забелязва почти отникъде – на север и в по-голямата част на изток тя отсъства, а на запад – към Капана и другите хълмове, изобщо няма да я видим, тя остава в ниското. Основната дразнеща част е на юг – към Стария град и около входа откъм бившата тераса на ресторант „Рахат тепе“. Зоната е малка и действително дразни, но така или иначе панорамната площадка оттам не осигурява най-атрактивната гледка – всеки би се качил 2 метра нагоре, откъдето е много по-приятно.

Но защо изобщо има ограда? Тя не огражда целия обект. Започва от едно място и свършва след 10-ина метра. После има зона без ограда и втора оградена отсечка, горе-долу също толкова дълга. Следва отново голямо място без ограда. И така почти целият обект. Най-продължителната част от ажурната метална ограда е от ниската част на запад, но там тя представлява ограда между Небет тепе и следващите имоти, които така или иначе имат каменни огради – и между двете заграждения остават няколко метра буреняци.

И всъщност тези няколко отсечки огради могат да бъдат заобиколени отвсякъде без никакви проблеми. Остава въпросът защо, наистина, беше изградена, като няма никакъв шанс да върши никаква работа. И блуждае духът на едни произволно изхарчени пари, защото е имало шанс да се вкарат в проекта.

По подобен начин изглеждат и „амфитеатрите“ – две зони с бетонни стъпаловидни места за сядане, които гледат към отсрещния зид. Места, които едва ли някой ще използва, защото колкото и да са красиви и интересни крепостните стени с множеството им пластове, дългогодишната практика показва, че хората сядат към места с просторна гледка. Вярно, и те са поставени на места, където не бъркат в окото на зрителя, но също оставят впечатлението за едни изхарчени пари, защото е имало.

Като за финал можем да отбележим и останалото много неглиже отношение към абстрактното сграфито на Иван Кирков и възрожденската дворна ограда до „Червеното пони“ в съседство, която бе премахната по време на строежа – сграфитото все още изглежда по ужасен начин и без интерес да бъде възстановено, а дворната ограда е възстановена по нов начин, различен от този преди събарянето ѝ.

Мястото все още не е пуснато в експлоатация, но много хора се качват там денем и нощем и прави впечатление купчината боклуци – предимно бутилки и кенчета от напитки, които се трупат между камъните. Кошчетата са препълнени, а част от тях вече пострадали и изкривени от шутове или други удари. Вероятно „Чистота“ още не се грижи за обекта, който не е въведен в експлоатация, но охраната на обекта явно е доста слаба и резултатите са видими.

В крайна сметка впечатлението ни е, че от крайния резултат има както положителни, така и отрицателни страни. С откриването на обекта (когато и да е това) тепърва обществеността ще реагира на тях. Нашето мнение накратко е, че поне на пръв поглед се спасихме от поражения по археологията и превръщането на мястото в кич – върхът до голяма степен запазва своя автентичен дух. Другата страна на монетата са странните решения за прекъснатата на няколко места безсмислена и нефункционална ограда, както и няколко други детайла – неща, които все пак са обратими и във всеки един момент могат да бъдат премахнати, каквото, всъщност, е и изискването на НИНКН.